Feb 10, 2009, 5:44 PM

Не тъжи

  Poetry » Other
804 0 1

...”следващия път текстът да е решен - нека кажем... различно...
П.П. - видях годините
добре де, на тези години не е ли някак странно
този начин на писане?”

vitaniya (Окипет Вол-Вит Харпи)


Защо тъжиш, девойче младо,

защо се в твоя взор печал таи

и във тъги погубваш, мило,

напразно светлите си младини...

 

На топло рамо поплачи си

и сълзите горчиви преглътни.

Ти лъчезарно усмихни се

и болките сърдечни забрави.

 

Пред тебе животът ще разкрие

просторни светлосини ширини.

Да плачем можем само ние

за наште пропилени младини,

 

че рано ни отне живота;

надеждите, мечтите - радостта.

Попари със слана цветята,

сияйните цветя на младостта,

 

че заглъхнала е нашта песен

във тътена на миналите дни

и леден дъх на ранна есен

навек погуби светлите мечти...

 

Но не тъжи, момиче младо,

не си грози с тъги прекрасен лик,

лицето нежно и красиво,

недей погубва своя звезден миг.

 

Сияние кристално чисто

на светлата ти младост в пролетта,

неземно, нежно и сребристо

сияе като капчица роса...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...