Feb 12, 2008, 7:17 PM

Не търся път

Poetry » Philosophical

708 0 9

Не търся вече път,
дори пътека нямам.
Изглеждам днес
безпомощна като слепец.
Недейте да броите
тръните в петите,
едва ли ще ми стигнат
всички за венец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Магинка (Магдалена Рашева)

Браво, Поля!
Страхотно ми хареса!

2008-02-13T09:01:14+02:00
anubhis (Ивелина Димитрова)

много силно и истинскобраво!

2008-02-13T07:47:00+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Яко... и малко трънливо... поздрав!

2008-02-13T00:46:20+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Мноооого добро! Поздравче!Браво!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2008-02-12T23:03:07+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Недейте да броите
тръните в петите,
едва ли ще ми стигнат
всички за венец.

!!!

2008-02-12T22:27:48+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0