Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба.
Не бе живот. А болка в майчина утроба.
И търсих бряг. И мъката едва износих.
Не просих хляб. А вътрешно се чувствах просяк.
Но ти се спри. И живей в съня от спомен.
Сега си жив. Не умирай в чуждо "сбогом"!