Oct 3, 2013, 12:38 AM

Не успяхте

  Poetry » Civic
685 0 1

Не успяхте!

 Колко пъти се опитвахте
 моя свят да разпилеете?
Колко чаши пълни чупехте,
червеното ми вино да разлеете?

Разбихте чаша, две.
Разляхте капките на пода.
 Мислите си, че успяхте? НЕ!
Не ме качихте на ешафода.

Бързахте пред мен в годините.
 Закривахте и просторите ми - сините.
Слънцето зад облаци ми крихте.
 Ръцете ми до болка дори извихте.

Чувствата ми злепоставяхте.
Животът черен ми го правехте,
Хлябът и солта ми ги вгорчавахте.
С черни сили ме венчавахте.

Решихте, че по този начин подъл,
ме карахте на колене да съм ви молил.
 Пътека, мислехте, прокарвате си мека?
Не бързайте с тази радост, по-полека.

Лицата ви от злоба изкривени.
На измислени пиедестали сте качени.
Радостни, че нейде съм зад вас.
Че съм ви се възхищавал аз?

 Не, господа! Изчаквах ви! Не успяхте!
Ясни, достатъчно ми бяхте.
Не мога аз лъжа да ви скалъпя.
Казвам ви го честно:
Всъщност, прочиствахте ми пътя!

 В. Ванков

02.10.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Ванков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Емоционално и силно! Поздравления за откровеността!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...