Ще ме имаш -
не вчерашна,
непомнеща,
незряща,
ослепяла от
болка,
неможеща
да плаче,
застинала
на брега
на времето,
незнаеща
коя река
да чака...
Ще ме имаш -
не днешна,
повярвала
на птиците,
четяща
облаците,
забравила
себе си,
помнеща
единствено теб,
в съня си
крещяща,
шептяща
името ти...
Ще ме имаш –
утрешна,
твоя,
до теб!
Бургас, 28 Август 2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
