Тази сутрин се усмихвам и си мисля за днешния ден.
Как ми се иска ти да бъдеш до мен.
Докато имам кръв във вените, ще успявам .
А проблемите ще ги посрещна с усмивка.
Не винаги под слънцето се скиташ,
не винаги животът ти е песен,
но винаги е нужно да се питаш:
Живот ли щеше да е, ако беше лесен?
Не винаги преглъща се вината,
не винаги времето лекува.
Но винаги заплаща се цената
и винаги безумно много струва!
© Мария Костадинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
