Не вино, кръв налейте!
Пролет е, а аз съм есенна,
дори дъждът със мен вали,
не трябва да се чувствам весела,
защото остарявам пак, нали!?
Кой казва, че в денят рожден,
трябва да изпитвам радост!?
Годините прелитат с мен,
а аз изпълнена съм с жалост.
И не вино, кръв налейте!
Че летата тихо отминават.
Не ярост, усмивка ми дарете,
че радостите само ми остават.
Кому са нужни отрупани маси,
и лица, фалша едва прикриващи!
Не искам днешните поздрави ваши,
аз искам обич и радост нестихващи.
© Анна Станоева All rights reserved.
