Mar 3, 2022, 11:32 PM

Не вият рибите гнезда на сушата

796 8 17

 

 

Не вият рибите гнезда на сушата

 

                           „Игра не стоит свеч”

 

 

 

Този филм сме го гледали вече...

Сцена - свят, сценарист, кукловоди.

Не струва и цената на билета

преправяна до втръсване история.

 

Не са това, което бяха совите...

Сред острови морето се изгуби.

И въздухът е цветен и отровен.

Не вият рибите гнезда на сушата.

 

Пълзящи и увивни пак печелят…

Предателството се възнаграждава.

Да кажеш истината щом посмееш,

ще бъдеш прокълнат и изоставен.

 

Най-силен е гласът на тишината

след бурята, която кърти фалша

с годините в душите напластявал

цвета на дирижирана  омраза...

 

.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви. Бъдете здрави!
  • Няколко пъти го четох това стихотворение и продължавам да се чудя. "Не вият рибите гнезда на сушата" - така написано означава, че ги вият във водата. Ами, няма гнездящи риби, ни във водата, ни в небесата, никъде. Впечатлението ми за теб, като автор е, че си мислещ автор, ето защо се чудя какво е това.
  • "Най-силен е гласът на тишината
    след бурята, която кърти фалша"!!!👏

    Прекрасно си го казала, Доче! Върнах се към това твое стихотворение и видях, че съм го сложила в любими, а не съм го коментирала. От бързане е. А стихотворението е чудесно!❤️
  • Прекрасна творба, Дочка, поздравявам те!
  • Гласът на тишината...
    Хубав стих!
    Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...