Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря,
ако я няма, аз да я създам.
Дори понякога да е химера
е по-добре и аз сама го знам-
човек да не потъва във тъгата.
Защото оптимизмът го държи.
Не мога да обърна красотата,
но моля Бог над мен пак да кръжи.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
