Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря,
ако я няма, аз да я създам.
Дори понякога да е химера
е по-добре и аз сама го знам-
човек да не потъва във тъгата.
Защото оптимизмът го държи.
Не мога да обърна красотата,
но моля Бог над мен пак да кръжи.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
