Не вярвам
Аз не вярвам във днешния ден!
Любовта само ден да празнува.
Нещо силно бунтува се в мен.
Не е честно! Кръвта ми бушува.
Любовта е вековна гора,
отстояла на дъжд и на бури,
най-красивата морска вълна,
своя бряг, дето с обич целува.
Любовта е сълза на жена
в мъка своята рожба родила.
И коравата мъжка ръка -
колко нежност, стаена във сила!
Любовта е смехът на дете,
най-прекрасната песен на славей,
ласкав „Есенен валс” на Шопен
и на бриза гальовния повей.
Любовта е във теб и във мен,
във очите ни топли и нежни.
Затова не приемам, че ден
да празнуваме с теб е възможно.
© Керанка Иванова All rights reserved.
