Не вървете хванати в ръка!

Тъга и гняв сърцето ми пронизват,

че моята и другата ръка,

да бъдат вече във едно, не искат.

Не се целувайте по устните така,

че моите измръзват от нещастие

и никога не са усмихнати, едва

разцъфват криви, бледи, безобразно е!

Не се прегръщайте на улицата! Да,

очите ми от завистта изгарят!

За мене всичко вече е тъга,

докосване ръцете ми не знаят.

Не давайте един на друг цветя!

На мене няма кой да подарява...

Не вярвайте и миг във любовта.

Аз знам, че тя самата си не вярва.

Онези гръмки, парещи слова...

Ще кажа - знайте че и те са вятър.

Веднъж развя и моята коса,

на мене също обеща Земята.

Обичат ви? Обичаха и мен...

но когато ги примами суетата,

си тръгват в неочакван, тъмен ден

и вземат с тях – душите, и сърцата.

Не вървете хванати в ръка,

че утре няма кой да ви докосне...

Десницата - нещастна и сама,

животът  ще поиска да прекъсне.

Не я поглеждайте - убива любовта...

Отнема бъдеще, усмивки и надежда.

Оставаш само сянка самота...

А любовта обратно не поглежда!