Не затваряй очи
Живот ли бе да го изплачеш …
и да го обичаш с всяка тъпа болка?
Самотната зора изгря като сираче,
а слънцето направи нова обиколка.
Но ти усмихвай се, дори през зъби…
през болката на раните кървящи,
дори когато всеки втори те загърби,
знай, живота пълен е с незрящи…
Но ти недей, очите свои не затваряй.
Дори когато светлината те боли,
вратите на душата си отваряй
едно добро през сълзи направи.
Тогава утре ще е грам по - светло,
погалено от две добри ръце ,
ще се усмихне и утрото вълшебно
на танц поканило едно сърце…
Живка Иванова
24.09.2025
© Живка Иванова All rights reserved.
