Не знаеш ли, мили,
че без слънце не цъфти красотата,
че птичката в клетка я мори самотата?
Нима не разбрал си и сега
ми прошепваш да бъда покорна.
Труден човек ме наричаш,
щом поискам да бъда свободна.
Не усети ли, мили, че
не топли без пламък камина?
В заключена стая
бяга любовта през комина.
© Анелия Драгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
