Не знам защо се случва любовта
Не казвай нищо – ще ме заболи,
какъв съм бил или какъв ще стана,
със устни - устните ми утоли -
не виждаш ли, че всичко е измама...
Не ми напомняй, че съм само мъж,
аз искам бог от плът да съм за тебе,
повярвай във живота си веднъж –
засей в копнежите си лудо семе...
не знам защо се случва любовта,
изпитва ли ни или ни предава,
перверзия е тази суета –
а голотата - цъфнала дъбрава.
Не си разбрала колко ме е страх
без нежността ти, сам, да остарея,
и рееш се във първороден грях,
кръстосала бедра към полилея...
Желанието ми ще вдъхновиш
и в твойте страхове ще се удавя,
и само щом вика ми укротиш –
ще си отдъхнеш – в мигове забрава...
© Михаил Цветански All rights reserved.
