Небе обезумяло.
Вода и гръм са цяло.
Хоризонти взривяват.
Светкавици мъгли засяват.
Препускат, раздират, владеят.
Стихии. По небосвода пеят,
на човека да разкажат
как чуплив е и маловажен.
Но след час залеза припява.
Облаци в дефилета се стаяват,
път да сторят на хиперионска дъщеря -
да ахне светът пред пълната луна.
14.05.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
