Небе обезумяло.
Вода и гръм са цяло.
Хоризонти взривяват.
Светкавици мъгли засяват.
Препускат, раздират, владеят.
Стихии. По небосвода пеят,
на човека да разкажат
как чуплив е и маловажен.
Но след час залеза припява.
Облаци в дефилета се стаяват,
път да сторят на хиперионска дъщеря -
да ахне светът пред пълната луна.
14.05.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
