Небе
С дъждовни капки сивото небе
изплака си душата от очакване.
Не може в мене времето да спре,
не иска да забрави от обичане.
Гърмежът стряска малката любов,
а лудата ми пали сетивата.
Във вените ми пак тече живот
достоен за най-нежната отплата.
За допира на тръпнещите ти ръце,
за устните ти моите напили,
за слънчев полет в нашето небе,
което пролетно със теб сме имали.
Дори да нямам никога небе,
което да светлее във очите ми,
душата ми пак теб ще избере,
и пак ще те очаква във обичане.
изплака си душата от очакване.
Не може в мене времето да спре,
не иска да забрави от обичане.
Гърмежът стряска малката любов,
а лудата ми пали сетивата.
Във вените ми пак тече живот
достоен за най-нежната отплата.
За допира на тръпнещите ти ръце,
за устните ти моите напили,
за слънчев полет в нашето небе,
което пролетно със теб сме имали.
Дори да нямам никога небе,
което да светлее във очите ми,
душата ми пак теб ще избере,
и пак ще те очаква във обичане.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
