Не искам да бъда вече добра,
не искам до глупост да бъда наивна,
до край да раздавам свойта душа,
искам всичко да бъде взаимност.
Не искам да вярвам на всяка лъжа,
не искам ласкателства с думи отровни,
не са ми потребни фалшиви слова,
не искам да бъда в железни окови.
Не искам да бъда черна овца,
не искам измислени тежки любови.
Криле от надежда ми дай да летя,
в небе изградено от искрена обич.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
