Mar 20, 2014, 2:26 PM

Небе над пътя

  Poetry » Love
839 0 11


Не защото си пиян от самота
и защото дните са ти все едни и същи.
Не защото ти е хладно от тъга
и защото си бездомник в празна къща.

Не защото си безпътен сред пустиня
и защото изворите са миражи.
Не защото си един прокълнат скитник
и насита нямат твойте жажди.

Имай ме, защото ти се сбъднах
и съм истинска до невъзможност -
вик насън или небе над пътя.
И защото иначе не можеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...