Когато чайките запяват,
аз зная -
идва моят бряг.
На него с радост
аз ще сляза.
Ще бъда своя,
всичко с всички,
ще бъдем себе си
във златен свят.
Час
за даване,
за вземане,
за споделеност
час.
И после пак -
морето мое,
безкрайно,
влюбено
и бясно.
Пътуването,
дето си избрах.
И чайките -
небесен знак.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
