Когато чайките запяват,
аз зная -
идва моят бряг.
На него с радост
аз ще сляза.
Ще бъда своя,
всичко с всички,
ще бъдем себе си
във златен свят.
Час
за даване,
за вземане,
за споделеност
час.
И после пак -
морето мое,
безкрайно,
влюбено
и бясно.
Пътуването,
дето си избрах.
И чайките -
небесен знак.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
