Небесна поезия вдишах

Sep 23, 2009, 12:19 AM

Poetry

741 0 17

Прохладен вятър тихичко погали
от сън пробудилата се земя,
лицето близна ми гальовно,
шептейки ми познатите слова.
А беше светло, тихо утро -
приседнала в тревата,
поезия небесна вдишвах.
Красиво е да те целунат устни,
втъкани в утринна роса.
А Бог показа ми, че има
без болка път, когато
докоснат е от Светлина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Небесна поезия вдишах

Want to read more?

Random works