Небесна поезия вдишах

23.09.2009 г., 0:19 ч.

Поезия

740 0 17

Прохладен вятър тихичко погали
от сън пробудилата се земя,
лицето близна ми гальовно,
шептейки ми познатите слова.
А беше светло, тихо утро -
приседнала в тревата,
поезия небесна вдишвах.
Красиво е да те целунат устни,
втъкани в утринна роса.
А Бог показа ми, че има
без болка път, когато
докоснат е от Светлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Небесна поезия вдишах

Искате да прочетете повече?

Предложения