Дали небето го боли, когато
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер
зад облака се крие жълтата луна,
а крясъкът на шеметния вятър
отеква в сивотата на нощта?!
Дали се смее весело и плаче,
когато го прегърне вечността
и двамата разнежено закрачат
по пелената жива на дъжда?!
© Ирена Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
