Небиблейско откровение
НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени.
Да бе ме върнал в пазвите на изгрева –
когато плисват драските му огнени.
Или да беше ми разказал приказка,
с която болките да са прогонени –
за времето, когато бяхме влюбени
и нощите за нищо не достигаха.
И тихото с листенца изумрудени
обгръщаше корицата на книгата.
Когато нищичко не ни е трябвало –
освен да бъдем в светлината двамата.
и беше този свят добър и праведен –
обител за прокужданите ангели.
© Валентина Йотова All rights reserved.
