НЕБОЖЕСТВЕНО
Р.Чакърова
Аз съм винаги там, все съм там - накъдето погледнеш.
От ръждиви капчуци сълзя и попивам в земята.
Аз съм жълта монета в протритото джобче на беден.
И съм глътката дъжд след убийствено-жаркото лято.
Аз съм вечният грях, по ръцете ти впил се до черно.
Огледало, което след седем години възкръсва.
Аз съм дъх от тамян след молитва на някой неверник.
Самодива, която в съня ти танцува на пръсти.
Пожелай ме и вятърът сам ще довее звездите,
за да може един уморен и "разкаян" поет ...