Jun 18, 2025, 10:21 AM  

Нечовекът

  Poetry
616 10 15

Избълвал толкова лъжи, 

че сам-самичък си повярвал. 

Но пробвай, нещо му кажи,

от него ще изскочи дявол. 

 

Портрета си целува с плам. 

Иконите пред него плачат. 

Той няма милост, нито срам.

Но има цел – Да бъде Адът! 

 

Не знам, кога се е родил. 

И майка... има ли изобщо.

И вдън душата си е гнил.

Обича кич и всичко пошло. 

 

Не ще го видиш... може би. 

Ти няма... как да го познаеш.

Той, Нечовекът – днес е бич. 

Желае да те... обладае.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е! Поздравления за стиха, Виолета!
  • Благодарна съм, че съм разбрана. Друго не искам.
    Благодаря ти, Дочка!
  • А е трябвало да е само човек,
    но с години причините разни
    му нахлузили тежкото "не".
    "нечовекът" е вече зараза...

    Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря ви, Аче, Марко.
    Прекрасен ден на всички. ☀️
  • Леле ! Страхотно ! Виолета, ти не го изказа това стихотворение,
    ти просто го изгърмя, взриви ни !
    Поздрави за творбата !

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...