Ще седна, щом предлагаш стол.
Ше сложа уморените си кости
на дунапренен, мек престол.
Ще поостана – щом приемаш гости.
Не ме жалѝ! Почувствах се добре.
Не страдам от излишна гордост.
В уютното ти, тъмно сепаре
ще се усмихвам с изветряла горест.
Бях просякиня. В скъсан чул
на прага ти застанах. Смешна
навярно съм. Не си ли чул,
че любовта е лудост грешна? ...