Недей!
Към мене ти недей да лазиш!
Поне достойнство ще опазиш.
Аз отритнах те с охота.
А бе, гледай си живота!
Мислиш, че като се кланяш
кьм съчувствие ме скланяш.
Обаче, аз съм темерут...
Не ще е вопълът ти чут!
Не се прави на богомолка!
Отдавна не изпитвам болка.
Безчувствен станал съм почти
и нямам никакви мечти.
Ти уби във мен човека-
бавно,злостно и полека.
Сега съм пълен инвалид,
макар и много здрав на вид.
Гънеш се като лиана.
Весела си и засмяна.
Правиш се, че че обичаш.
Ала, след химери тичаш!
Така,че,аз ще те упътя:
Скъпа,я си хващай пътя!
Селска ти си някаква спирала,
далеч от мойта магистрала!
© Георги Янков All rights reserved. ✍️ No AI Used
