Недей!
До точност на куршум е всичко във цевта.
Замръзналата вечер... и изстрел във главата...
Шлифованите думи от моята ръка...
От чувствата ми пак е кървава Душата...
С чиренче от елен, ханджарът е готов...
Написани и не - опасните ми истини...
В канията е още... и никак не е ново,
че искам да се впия в сърцето ти... и в мислите...
Напълнил съм перото с мастилена отрова.
Листът е прегорял от думите горещи.
Предчувствам и треперя... от собственото слово...
Словесната Магия... и Бъдещата Среща...
Тютюнец съм си взел... Облякох бяла риза...
Мастилото ми свърши... Перото ми немей...
Мой ангел белокрил, защо при мене слиза,
с целувка по челото, твоето: - Недей!?
© Красимир Дяков All rights reserved.
