Не ме поглеждай с онзи поглед,

чувствата в мен недей събужда.

Не се опитвай да ме върнеш,

тъкмо свикнах да ти бъда чужда.

Мили думи недей да ми говориш,

не карай сърцето ми пак да страда.

Нали каза, че усмихната ме искаш -

защо тогава ме мъчиш без пощада?

Късно вечер не ми звъни,

знам... и аз имам нужда с тебе да говоря,

но опитвам се да те забравя и, моля те, ми помогни -

няма сили вече със сърцето си да споря.

Недей. Към мен ръка недей протяга,

не ми казвай: ''Слъчице, здравей''.

Тъкмо успях да забравя,

че без теб слънцето по друг начин грей.

Свикнах някак без тебе да живея.

Научих се с усмивка всичко да посрещам.

Отново силно се смея,

макар все още болка да усещам.

Недей. Не искай при тебе да се върна,

макар сега да се нуждая от твоята любов.

Не искай да те целуна и прегърна,

знаеш, че за мен все още не си готов.