Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам
чрез своето обичащо сърце.
Магията в съня е тъй могъща,
че някак си не искам пак да спре.
Целувай ме, защото имам нужда
от твоите целувки като дъжд.
И моля пак - недей да ме събуждаш,
а в този сън от нежност ме задръж.
© Васил Борисов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
