Недей ме пита
НЕДЕЙ МЕ ПИТА!
Недей ме пита аз защо съм сам
и сълзите с усмивка все прикривам.
Защо, когато всички нощем спят,
аз своите сълзи във шепи сбирам?
Защо след ручей смях съм тъжен аз,
къде блуждае погледът ми в мрака?
Защо към моя дом си тръгвам сам,
защо във къщи никой не ме чака?
Защо от мойте длани лъха хлад?
Огнището във мен защо загасна?
Сърцето ми защо е буца лед,
а слънцето защо угасна?
Въпроси много ми задаваш ти,
а аз по своему ще бъда кратък:
На хората раздадох се докрай!
Пред теб сега е малкият остатък.
Защо мълчиш? Попитай ме поне
как мисля да живея по-натам?
Със чиста съвест ще ти кажа аз -
сред много хора, но отново сам.
© Иван Иванов All rights reserved.
Поздрави!
