Недей пали излишни светлини!
Недей пали излишни светлини!
Във тъмното се крият пеперуди.
Тъгата е без сянка, не боли,
заспват в тишината ми заблуди.
Наоколо си. Сещам аромат
на фрезии, любов и неизбежност.
Забравям всички преходни неща,
а с ласка на река се свиква нежно.
И мисля си, че винаги си бил
на крачка, на ръчица разстояние.
Невидима магия си открил
за гонене на страшни състояния.
Пианото с последния акорд
отрече всички смешни абсолюти.
Разлях в клавиши тъмното мерло
и нотите потърсиха гласа ти.
Дали си бог на малките неща,
които хранят гълъбите в пазва?
Виж, кестените втори път цъфтят
и слънце е на път да се покаже.
Прозорецът мечтае за петли
и паячето в мрежата е пътник.
Излишни са ми всички светлини.
Живеем с теб отдавна само в утре.
