Неделна вечер
Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина
чакам в моя прозорец да кацне Луната.
Как обичам, когато е мокър света,
че изгряват звездите дори по земята.
По улука се стича декември. А той
обещаваше сняг – чист и бял, като детство.
Обещаваше истински златен порой
от усмивки, милион добрини и вълшебство...
Нека нежно звъни закъснелият дъжд,
всяка капка е бисер, изчистил небето.
Имам вечер и книга. И цъфнала ръж –
в нея слънце красиво целува сърцето.
© Деа All rights reserved.
