Неделно-сутрешна идилия
Неделно утро. В топлото легло
парченца сън търкалят се все още.
Почуква ден по зимното стъкло,
съблякъл звездолунната си нощница.
С целувка ме събужда нежно той -
мъжът ми. Смее се - "Каква прическа..."
Размахвам пръст наужким - "Мили мой,
от великаните спасявах те нощеска".
Пижамковците идват с глъчка детска,
кафето къкри в старото джезве,
танцуват огнени езици в печката,
а вън е зима, студ, и ледове.
Неделно утро, смях, уютен дом.
И въздухът ухае на идилия...
Най хубавото място, знам, било
там, дето си обичан.
И с любимите.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Казах ти!
