Неделя
От вглеждане във видимото
и невидимото
полека ослепяваше
сърцето ми.
И ето го
като къртиче
стои пред тебе -
сляпо,
но обича.
© Росица Младенова All rights reserved.
От вглеждане във видимото
и невидимото
полека ослепяваше
сърцето ми.
И ето го
като къртиче
стои пред тебе -
сляпо,
но обича.
© Росица Младенова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...