Ставах всяка сутрин с теб…или по-скоро с мисълта за теб. Влюбих се, влюбих се в усмивката ти, в начина по който хващаше ръката ми и целуваше челото ми. Влюбих се в теб, но ти така и не успя. Давам всичко, за да чуя тези думи, дори да ги чуя веднъж.
Не бях от тук, учех другаде, идвах си уикендите, но и ми се налагаше да ходя на работа. Не идваше да ме виждаш през седмицата, а не бях далеч, но аз не се отказах, не ме търсеше често, но аз не се отказах, беше те страх да не разберат да нас, но аз не се отказах и накрая ти се отказа и си тръгна без дори да кажеш нищо.
Помня неделята… „нашата неделя“- ти така й казваше. Чаках я с нетърпение, да виждахме се понякога и през другите дни, но неделята беше специална, беше само за нас. Хапвахме, пускахме си филм, спахме, смяхме се, боричкахме се… беше специално, поне за мен. Ти избра лесния път и не искаш да се върнеш.
Вярвах, борих се, обичах те! Сега неделите са трудни... Неделите са трудни.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up