Часовникът се клати като вятър
и милва мойте сънени очи.
Домашните задачки ме очакват,
не знаейки, че просто ме мързи.

Но няма кой да сготви вместо мене.
Прането няма кой от вън да прибере.
Сръчква ме забързаното време.
Поемам всичко с двете си ръце.

Болката от петъка е няма.
Различно се усещам в този ден.
Плувам като лодка в океана,
с гребла загърбвам всеки нов проблем.

Усмивката светлее като слънце.
Промяна има в моето лице.
Готов за утрешния скок със бънджи.
Не може никой сладостта да спре.