Гълчи денят, забързаното време
и мръщи облаци по своето чело.
Отмятам всички делнични проблеми.
Зареждам се за утре със добро.
Часовникът се клати като вятър
и милва мойте сънени очи.
Домашните задачки ме очакват,
не знаейки, че просто ме мързи.
Но няма кой да сготви вместо мене.
Прането няма кой от вън да прибере.
Сръчква ме забързаното време.
Поемам всичко с двете си ръце. ...