Недообичана
Не се страхувам ти да ме докоснеш,
не ме боли от повечето допири,
не ме скверниш, но омагьосваш,
попиваш бавно, чак до костите...
Не се страхувам пак да те попитам
кой си и защо се спираш,
ще ме завихриш в урагана от емоции
и безмълвно ще си заотиваш...
Не се страхувам да ти кажа, че съм ничия,
одавна знаеш, че не спирам и на гарите,
за мен си чувал как съм тичала
по мостове, изгаряйки преградите...
Но страхувам се, когато ме поглеждаш,
забиваш поглед право във очите ми,
не ме виниш и мислиш, че е за последно,
а аз оставам все недообичана...
© Десислава Танева All rights reserved.
