Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната,
поглъщат ми мислите, раждат деня.
И чувства потичат - до болка познати,
на капки събирам ги в топла ръка.
Солта по кожата - стих без слова,
целувка от вятър, миг недописан.
Всяка вълна е обет в тишина,
а аз в безкрая откривам си смисъл. ...