Недописан миг
Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната,
поглъщат ми мислите, раждат деня.
И чувства потичат - до болка познати,
на капки събирам ги в топла ръка.
Солта по кожата - стих без слова,
целувка от вятър, миг недописан.
Всяка вълна е обет в тишина,
а аз в безкрая откривам си смисъл.
Плажът пустее, но споменът диша,
в солените струни на стария бряг.
Седя край морето - сърцето ми пише,
писмо до света: как бленувах те пак!
© Миночка Митева All rights reserved.
