Недосетливост :)
(написано по истински случай, всяка прилика
с действителни лица и събития не е случайна)
Работя си във парника у дворо,
(ранен разсад имам – зеленчуци).
Тоз март месец топъл бе отново,
край мен играеха си моите внуци.
Тез палавници, да са ми здрави,
бели направили са ми, цял куп.
Преди миг гледам ги бяха прави,
а сега сборичкали се, на калъп.
Тъкмо почнах да ги усмирявам,
на портата гледам - буля Тодора,
бонбони носи, що, не осъзнавам
и с тях застанала насред двора.
"Черпя, нали днеска Тодоровден,
за здраве и за берекет" - ми казва,
а аз са чудя, кой пък на този ден
у тях тъй – Тодор ши да са казва?
- Брей, Тудоро, че кой е Тодор у вас?
- Ми бате ти Марин... Ано, как кой?!
- Въййй, да са не сетя - си рекох аз, -
чи бат Марин - Тодор, с тоз акъл мой.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
