Недовършен
Недовършен
Незавършен в душата си... бял.
Труден ребус - живота обичам,
колко в мен е картини създал -
неживян, не ще го предричам.
Дяволът само искаше… колко?
Плащах с обич, а той я прокуди.
Сам да страда, виещ от болка -
преизподен в мечтите си луди!
Кръстопътно разпятия сривам
и разпънат пред избора труден
във въпроси сърцето си свивам
и отново възкръсвам пробуден.
Любовта - нерешен алгоритъм,
калкулатор за сложни дилеми.
Грях подменя сърдечния ритъм -
навигатор, създаващ проблеми.
Дали пресметнах колко да дам -
все променях света в нереален.
Тъй ще тръгна по пътя натам…
недовършен.
- Но не и банален!
© Борис Борисов All rights reserved.
Бог има уши на всякъде и е една крачка пред ЦРУ! Види ли ме завършен и съвършен ще ме прибере за да го възпявам! А в Рая поезията се превръща в ежедневие, ха кажи ми от какво ще се вдъхновявам! 
Смаян... трогнат... очарован 
