Недовършен куплет
По мръкнало бият камбаните
вяло и есенно.
Тишината прави им път.
Огън и кестени
парят без жал във очите.
Луната немее във кръг.
Замръзнало, дрипаво, бледо
светят звездите.
И някъде там, скрити сълзите
чакат порой пожълтели листа
да попие в косите на влюбени
като остатък от чувства
с цвят на дъга.
Предрешени спомени
минават самотно изгубени
по пътеката пуста
и берат закъснели цветя.
Грижливо подкастрят стеблата
и ги подреждат в букет.
Звънят на вратата.
Отварям.
Букета поемам,
както сърцето поема
звук от камбана
в един недовършен куплет.
© Ани Монева All rights reserved.
