Недовършена кръстословица
495
4
4
НЕДОВЪРШЕНА КРЪСТОСЛОВИЦА
Светът очакваше да кажа
порочества дали ще сбъдвам.
Не проумявах колко важна
е достолепната му мъдрост.
Ухаеше на дъжд и мента
паваж, пленен от рой мушици.
И Бог ли връз градчето метна
продраната си плащаница?
Аз помня – стана много тихо,
неверни сенки из площада
в безсънието ми попиха,
когато в нищото пропадах.
Заливаха ме зли потопи,
вълни от мръсно и студено,
и всички стонове и вопли
на вековете преди мене.
Реших ли ребусите кратки,
закодираното в тях – не знам?
Нощта бе пълна със загадки,
ала решения не срещнах там.
И ще си тръгна, неуспяла
посланията да разчета.
Защо ли толкова раздяла
и оскъдица на доброта?
© Валентина Йотова All rights reserved.
