20.09.2023 г., 21:56  

Недовършена кръстословица

499 4 4

НЕДОВЪРШЕНА КРЪСТОСЛОВИЦА

 

Светът очакваше да кажа

порочества дали ще сбъдвам.

Не проумявах колко важна

е достолепната му мъдрост.

 

Ухаеше на дъжд и мента

паваж, пленен от рой мушици.

И Бог ли връз градчето метна

продраната си плащаница?

 

Аз помня – стана много тихо,

неверни сенки из площада

в безсънието ми попиха,

когато в нищото пропадах.

 

Заливаха ме зли потопи,

вълни от мръсно и студено,

и всички стонове и вопли

на вековете преди мене.

 

Реших ли ребусите кратки,

закодираното в тях – не знам?

Нощта бе пълна със загадки,

ала решения не срещнах там.

 

И ще си тръгна, неуспяла

посланията да разчета.

Защо ли толкова раздяла

и оскъдица на доброта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светът нехае,като езически храм,
    дори от варварите си забравен...
    На дявола замирише ли на тамян,
    той отлита с грак на черен гарван!
  • Благодаря, Юри.
  • Ухаеше на дъжд и мента
    паваж, пленен на рой мушици.
    И Бог ли връз градчето метна
    продраната си плащаница?
    ❤️
  • Хубаво е, Валя!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...