Apr 18, 2017, 2:07 PM

Недовършени

744 2 2

Можехме да създадем нещо прекрасно,

но ще останем недовършени,

като откраднатите целувки в мрака

като прегръдките, които не се сбъднаха

като децата ни, които не се родиха.

Ще останем празни,

търсейки цял живот онова,

което вече сме намерили

и аз съм го приела.

Научих се да те губя,

да боли,

да те няма.

Научих се да ранявам,

да разочаровам,

да предавам –

истински, на живо, не просто зад завесата

а ти?

Знаеш ли какво е да ме няма?

Да живееш само с един спомен,

по-реален от действителността,

защото знаеш, че е истина.

Сложил си бронята и мислиш,

че не усещам колко те боли

мислиш, че си по-силен от живота,

че в очите на следващата ще видиш моя поглед,

че ръцете и ще те прегръщат като моите

и ще бъдеш у дома.

Но Любовта няма заместители

тя не е вещ, която можеш да размениш

за чиста съвест,

за достойнство,

за благоразумие

тя Е

и я носиш докрай,

докато престане да Бъде,

докато се превиеш под тежестта на несбъднатото,

докато платиш цената на отказа.

Колко дълго?

доживотна присъда,

всеки ден, всеки миг,

в който нещо вътре потрепва,

а после разкъсва,

за да те възкреси отново на следващата сутрин.

И търпим,

някак оставаме цели,

наполовина

в доброволно избрания затвор,

в името на обещания,

на обич,

на зависимост,

на отговорност,

на жертва,

на ограничен брой избори,

на другата реалност.

 

Готови ли сме да удържим докрай

или да пуснем,

да бъде каквото е,

да ни има,

да дишаме

можем ли?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...