Недовършено
Недовършено
Колко е трудно всяко начало,
колко е трудно на белия лист
да построиш за душата си тяло,
когато е нейният пулс отривист!
Колко е трудно, без да споделяш,
как тъй често менят си сърцето,
римите нежни, които отделяш,
щом узреят дълбоко в сърцето!
Първите рими за любов се родиха,
от нея започна пътят мастилен
и първите листи с прах се покриха,
пулсът бе мощен и после безсилен!
А бяха те зов и мъничък блян,
влюбен бях аз, а дните вълшебни,
тя бе различна, цвят залюлян,
слънчев лъч сред облаци дребни!
И колко е трудно в такова начало
да се върнеш, щом рана те чака,
дали съм признал, дали е боляло,
не крия, че без думи съм плакал...
03. 05. 1995 г.
Колко е трудно всяко начало,
колко е трудно на белия лист
да построиш за душата си тяло,
когато е нейният пулс отривист!
Колко е трудно, без да споделяш,
как тъй често менят си сърцето,
римите нежни, които отделяш,
щом узреят дълбоко в сърцето!
Първите рими за любов се родиха,
от нея започна пътят мастилен
и първите листи с прах се покриха,
пулсът бе мощен и после безсилен!
А бяха те зов и мъничък блян,
влюбен бях аз, а дните вълшебни,
тя бе различна, цвят залюлян,
слънчев лъч сред облаци дребни!
И колко е трудно в такова начало
да се върнеш, щом рана те чака,
дали съм признал, дали е боляло,
не крия, че без думи съм плакал...
03. 05. 1995 г.
© Станимир Тахов All rights reserved.
Благодаря
