недовършено писмо
Аз пиша ти, че все за тебе мисля -
към теб протягам тези две ръце.
Аз пиша ти, че само теб обичам -
по тебе страда нараненото сърце.
Аз пиша ти, а тъй ми е студено,
душата ми трепери в самота,
аз търся теб. Дали ще те намеря
или от студ самичка ще умра?
Аз пиша ти, че искам да те видя,
да те прегърна с тези две ръце,
да те погаля и да си отида,
да стоплиш нараненото сърце.
Аз пиша ти и търся те във мрака,
но теб те няма, где ли си сега?
Не знам дали напразно не очаквам,
а сън било е... някаква шега.
Аз пиша ти, а ти си тъй далече,
ветрове и нощи ни делят.
В съня си аз те срещам всяка вечер
и тупка сърчицето в мойта гръд.
към теб протягам тези две ръце.
Аз пиша ти, че само теб обичам -
по тебе страда нараненото сърце.
Аз пиша ти, а тъй ми е студено,
душата ми трепери в самота,
аз търся теб. Дали ще те намеря
или от студ самичка ще умра?
Аз пиша ти, че искам да те видя,
да те прегърна с тези две ръце,
да те погаля и да си отида,
да стоплиш нараненото сърце.
Аз пиша ти и търся те във мрака,
но теб те няма, где ли си сега?
Не знам дали напразно не очаквам,
а сън било е... някаква шега.
Аз пиша ти, а ти си тъй далече,
ветрове и нощи ни делят.
В съня си аз те срещам всяка вечер
и тупка сърчицето в мойта гръд.
© Памела All rights reserved.
