Неизбежно
Неизбежно…
Безлично, тъжно, стряскащо - така
изтляват на деня ми цветовете,
оставят сива, пепелна следа
и стъпки в нея, бягащи по светло.
Без памет търсят сънните ръце
опора в мрака - тебе да прегърнат.
Но чувстват някак - в други сън ще спреш
и други светове ще те погълнат.
Днес всичко светло в себе си събрах,
праха изтрих, ръцете си и двете
превърнах в цветни панделки. Но в страх,
дъхът ми спря и изведнъж разбрах,
че ти - избрал деня и цветовете -
по светло още тръгнал си си с тях.
© Венета All rights reserved.
