Отчуждихме се. Сякаш бе неизбежно.
Всеки тръгна по своята стръмна пътека.
До вчера ръцете горяха за нежност,
а днес е захвърлена при старите дрехи.
Прозрачни са думите. Очите са празни.
Есента озари ни в различен нюанс.
До болка познати, а толкова странни,
не посмяхме да искаме обич в аванс.
Изтрезняхме от чувства, от огън, от плам.
Пред сърцата отворихме нови пейзажи.
Изгубихме в себе си миг неразбран,
а имахме толкова много да кажем. ...