byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Sep 26, 2007, 2:59 PM

НЕИЗБЕЖНО 

  Poetry
539 0 10

Отчуждихме се. Сякаш бе неизбежно.
Всеки тръгна по своята стръмна пътека.
До вчера ръцете горяха за нежност,
а днес е захвърлена при старите дрехи.

Прозрачни са думите. Очите са празни.
Есента озари ни  в различен нюанс.
До болка познати, а толкова странни,
не посмяхме да искаме обич в аванс.

Изтрезняхме от чувства, от огън, от плам.
Пред сърцата отворихме нови пейзажи.
Изгубихме в себе си миг неразбран,
а имахме толкова много да кажем.

Само ръцете хладно поздравяват
със поздрав, скрил във себе си тъга.
От болка единствено те знаят,
как трудно е да се сбогуваш с любовта.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??