Неизбежно любовта си заминава,
хванала страстта си под ръка.
Грозно скрива себе си в забрава
и скита в гаснеща мечта.
А спомнена - тежи жестоко
и пали клади от тъга.
Любовта си тръгва и остава
кървав белег у гръдта.
Не остави ли, не е горяла.
Не остави ли, не е била...
© Александър Тодоров All rights reserved.